Легендата разказва...

Произходът на този дракон се таи в алчността.

Фафнир бил един от трите сина на краля на джуджетата и копнеел за богатствата на баща си. В алчността си убива родния си баща и се превръща в страховит зъл дракон, пазещ грижливо заграбеното злато. Драконовото тяло на Фафнир било покрито със здрави като желязо люспи и завършвало със смъртоносна опашка, увенчана с шипове, а огненият му дъх карал реките да завират. Но цялото семейство на Фафнир било погълнато от алчност – братът на дракона, Регин, също жадувал за съкровището, което Фафнир откраднал от баща си, кралят.

Знаете ли, че?

• Сигурд изпича сърцето на Фафнир, за да го даде на Регин, който искал да го изяде. Когато, обаче, прокарал покритата си с кръвта на дракона ръка по лицето, войнът случайно вкусил от нея и добил способността да разбира езика на птиците. Те именно го предупредили за плановете на Регин да го убие и да открадне съкровището на звяра.
• Регин приготвил отровна супа, с която да умъртви Сигурд, но вече известният за намеренията му Сигурд го принуждава самият той да изпие отровата.
• Острото зрение на Фафнир ну позволявало да съзре блясъка на скъпоценност на огромни разстояния, дори и в мрак.
• Рихард Вагнер разказва историята за Фафнир в операта си „Зигфрид”.