Въведение
Разказите за срещи с дракони идват от целия свят. Много специалисти отричат същствуването им, смятайки ги за напълно митологични създания и обяснявайки вярата в тях като случай на сгрешена идентичност. Според теориите на тези „експерти“ историите за дракони са породени от откриването на вкаменелости от динозаври хората са опитали да си представят същество притежаващо подобни кости и измислили драконите. Но не малко надеждни очевидци описват срещи с дракони – Марко Поло твърдял, че ги е виждал по време на пътешествията си, а Леонардо да Винчи дори ни оставил техни изображения в картините си. Легендата разказва, че Александър Велики бил син на дракон. Китайските и японските императори от миналото вярвали, че са наследници на дракони.
Различни култури описват различни видове дракони. Драконите обикновено се представят като страховити същества със или без криле, в зависимост от страните, от които произхождат, те могат да бъдат пазители, напаст, създатели или разрушители – добонамерени или смъртоносни огнедишащи европейски дракони търсещи човешки жертвоприношения, в Изтока драконите са обект на почит, на Запад – на страх.
Една от причините драконите да упражняват магнетично въздействие върху въображението е способността им да издиша пламъци. Всъщност те са единствените същества способни да изстрелват огнени кълба. Но това е само едно от завладяващите им качества – в свят, в който всичко изглежда изучено и детайлно класифицирано, драконите запазват вълнуващата си загадъчност. Липсата на изследвания в областта на драконологията я прави широко отворена за нови открития и данни, били те от двени документи или от действителни срещи с удивителните зверове.