Легендата разказва...

Според древните перси слънчевите и лунни затъмнения настъпват, когато Джозар поглъща съответно Слънцето или Луната.

Драконът преследвал двете небесни тела и ги поглъща през определени интервали. Джозар ръководел цяла армия демони и се отличавал с хитрост и любопитство. Един ден той се маскирал като бог и отпил от еликсира на безсмъртието, предназначен само за боговете. Всевиждащите Слънце и Луна, обаче, разказали на боговете за измамата на Джозар. За наказание, главата на дракона била отрязана с точно насочен удар на диск, чудовището вече не можело да бъде убито, тъй като пило от еликсира на безсмъртието.

Знаете ли, че?

• Астрономическото разположение на драконовата глава и опашка маркират точките на вероятни слънчеви или лунни затъмнения.
• Съзвездието от Северното полукълбо, „Дракон”, получава името си от митичното същество. Една от най-ярките звезди в него се намира на опашката му и се нарича „Тубан”, арабската дума за „дракон”. Друга звезда в съзвездието носи названието „Растабан”, означаващо „главата на дракона”. Преди около 5000 години Тубан била полярната звезда, Северната звезда на Земята, позната на древните египтяни по времето на изграждането на Голямата пирамида. Днес нашата Северна звезда е Поларис.
• Много древни култури вярвали, че кометите са стрелкащи се в небесата дракони.